Ranrozar (Стойчо Станев)
647 19456
16.11.2023 г., 11:31 ч.  

Третият закон на Нютон 

  Поезия » Друга
788 5 15

            в памет на Петя Дубарова

 

Все повече вярвам на Нютон, 

отколкото на някакви догми,

щом великаните и лилипутите 

се вписват в нормални форми. 

 

Не завиждам дори на властните, 

щом искат да бъдат вечно такива!

В лиричната зона живее щастие,

което те прави и тебе щастлива. 

 

Ако липсва буен насрещен вятър 

в крилете на птици и машини--

нима гравитацията на Земята 

щеше да бъде леснопреодолима?

 

Нима не е  същото и с творците?

 Все някой  крак ще им подложи.

Нали и бялата врана е птица, 

която полита с вятър възможен?

 

Но има души-крехки създания...

И сами затварят в себе си болката.

И мълчат.А ние:все забравяме колко

беззащитни са белите врани?

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара и оценката, Ивита!
  • Спасение дебне от всеки ъгъл. А възприятията ни калейдоскопично отказват да отворят заспалата ни зрялост. Защото лесно забравяме...
    Пито- платено, нищо не се губи, заравяме глава в пясъка и да му мислят поколенията.
  • Благодаря за коментара,г-жо Мазлум!
  • Самосъхранението на поетичната душа е трудна, защото идва на белия свят с вродена свръхчувствителност. Вероятно най-изтънчените души са най-самотни, уязвими и беззащитни. Бягството от пошлостта сред чистотата на природата и света на книгите е спасение понякога.
  • Благодаря,Жени!🤗
  • Добре, че не го пропуснах това стихотворение. Преди мен са ти казали всичко, аз само отбелязвам, че бях тук и прочетох...
  • Благодаря за коментара и оценката,Младен!🙏
  • Белите врани са толкова рядко срещани, че към тях следва да се отнасяме, както индийците се отнасят с кравите. Многопластов стих си сътворил, Стойчо.
    Въздейството му е страхотно!
  • Благодаря за коментара и оценката, Дочка!
    Благодаря за коментара, Миночка!
    Поетът Христо Фотев(лека му пръст!)беше нейният "гуру" в поезията.
    Беше по достойнство оценена от редакторите на софийските ученически и средношколски издания.Водеха кореспонденция с поета Веселин Андреев.Сестра й поддържа родната им къща и я стори музей,което прави чест на цялото семейство на Петя Дубарова,че превърна къщата си в едно духовно огнище.В морската градина на Бургас има скулптура в цял ръст на Петя,което говори за отношението на обществото,както и на Община Бургас за написаното от нея. 🙏🙏
  • Да, тя беше онази бяла врана, която дари на България, прекрасното си творчество, Стойчо! И с крехката си душа, полетя сред простира, носейки прекрасните си стихиве! Много хубаво посвещение си написал, за Петя! Аплодирам!
  • Светът би бил по-много сив и скучен
    без бели врани, без овце в катранено.
    Но винаги и все така се случва
    че ги ценим, когато тях ги няма...

    Ръкопляскам с възхищение и аз!
  • Благодаря за коментара и оценката,Николай!🙏
  • Чудесно посвещение, Стойчо!
  • Благодаря за коментара, Ана.
    В света на менажерията е трудно да бъдеш различен.
  • "Но има души-крехки създания...
    И сами затварят в себе си болката.
    И мълчат."
    Хубави сравнения,Стойчо! Беше удоволствие да изчета тези стихове!
Предложения
: ??:??