Блуждая пак по стръмните пътеки,
очертани от човешките слова.
И търся лек за раните нелеки,
и не знам - ти билка ли си, или най-обикновена трева.
И тъкмо посегнах към вярата в мене,
че си специална, могъща трева...
полетях стремглаво към пропаст, без време.
На дъното съм... Сама... Ами сега?!
И кънтят гласове в разбитата ми тиква.
И не помръдват човешките крехки ръце.
Сред мъртви скали и души душата ми стихва -
оживяват само камарата страхове...
Благодаря ви, хора :) и Весел празник на 12.12
© Нели Всички права запазени