Тревожен е светът, притихнал в мрак,
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга,
под сянката на спомени ранени.
Но в шепота на крехката зора
искри надежда - с устни споделена.
И в мрака, дето страхове кръжат,
една искрица плахо се разгаря.
Очите ти - два залеза в дъжда,
разплитат мрака, спомени повтарят. ...