Минават, като влакове години,
нагарча опит в сутрешния чай.
Три бучки захар. Болката ще мине,
с таниново предчувствие за край.
Търкулват се по стръмен сипей дните,
и спомен се опитва да ги спре.
Въздъхва белокоса есен скрито,
една сълза, в усмивка тихо мре.
Минутите поля са, засадени
със слънчогледи, с огнени очи.
На старостта ни зимите студени,
ще стоплят те със слънчеви лъчи.