20.04.2019 г., 10:58 ч.

Три бучки захар 

  Поезия » Друга
975 18 15
Минават, като влакове години,
нагарча опит в сутрешния чай.
Три бучки захар. Болката ще мине,
с таниново предчувствие за край.
Търкулват се по стръмен сипей дните,
и спомен се опитва да ги спре.
Въздъхва белокоса есен скрито,
една сълза, в усмивка тихо мре.
Минутите поля са, засадени
със слънчогледи, с огнени очи.
На старостта ни зимите студени,
ще стоплят те със слънчеви лъчи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??