Три минути...

4.05.2012 г., 12:18 ч.

Поезия » Друга

1225 0 8

Три минути имам да съм приказна,

после пак ще стана пепеляшена...

После? После пак ще съм унесена,

сякаш че от нещо съм уплашена...

Три минути... пропилях ги... Боже!

В писане ги пропилях... Избягаха...

И сега какво? Назад, назад не може

а напред - век чакане... (тъй казаха)

Три минути? И на кой му трябвам

да съм приказност... цигара време?

Не, не искам!... Към него тръгвам,

знам, и пепеляшена ще ме приеме...

Три минути в очите му ще слизам,

а после три в гърдите му ще легна...

Да съм в мислите му смело влизам,

не за три, и за минутата последна.

А после... после век нека е минало

и да разказват че „нявга е живяла

пепеляшена жена, в сърце ù имало

към мъж любов - приказна и бяла...”

30.04.2012 г

цикъл "Бяло перо"

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.