ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ
НАГОРЕ
И ето че настъпи денят за раздяла,
ковашката гилдия беше изковала,
само за една нощ сандък от желязо,
в който подредиха що бе пожелано -
месото от крави, белите самуни,
бъчвите с водата, ябълките златни.
Всичко бе готово за път в небесата,
народът се беше сбрал пред чешмата,
двамата млади с добро да проводи,
щастие в живота дано ги споходи!
Отвред се носеше шум и гълчава,
мома Златушка с рода се прощава:
- Сбогом майчице мила,
дано си мене простила,
че аз от теб се отделям,
отделям още оставям.
Братчета родни, простете!
Живи и здрави бъдете!
Аз надалеч заминавам,
с вази сърце си оставям!
След тази тежка разлъка,
влязоха двама в сандъка.
Щом се затвори вратата,
орлицата плесна с крилата,
сграбчи с краката халката
и полетя в небесата.
Скоро на точица стана,
буря жестока захвана,
щом в тъмни облаци влезна,
градът на Златушка изчезна.
Две бистри сълзици пророни
въздишка тежка отрони.
Край на деветнадесета част
Следва...
Любомир Попов
© Любомир Попов Всички права запазени