Братът пред портата застанал,
с юмрук да удря той захванал,
но никой там не отговорил,
вратата никой не отворил.
Натиснал с рамо – не помръдва,
тогаз в ключалката надзърнал -
видял поляна - равна и зелена,
с два тичащи, наежени овена:
бил първият като памука бял,
а вторият бил като въглен чер.
Надясно от вратата дъб растял,
и там на гвоздей, ключ висял.
До дънера на припек гущер спял,
с коронка на главата от кристал.
Било крачето му с верижка оковано,
към колче във земята закопано.
Подсвирнал силно малкият с уста,
гущерът трепнал леко със глава
и проговорил със човешки глас:
„Кой свири там във този час?”
„Човек съм!” – малкият отвърнал,
а гущерът към него се обърнал:
„Защо си тук и тропаш на вратата?”
„Да вляза искам – търся аз ламя̀та,
а ти защо си със корона на главата?
„Преди години долу, под земята,
на гущерите бях всевластен цар
и на съкровища несметни господар.
Веднъж забравил бях отключена вратата,
когато с гръм и трясък връхлетя ламя̀та
и всичките ми скъпоценности отвлече,
а мен превърна в жалък роб, човече…
„Тогава - твоя син, баща ми е спасил,
още когато мъничко козарче бил.
Сега съм тръгнал ла̀мята да диря,
която златните ни ябълки обира.
Затуй те моля, отвори вратата!
Аз трябва да се бия със ламя̀та!”
При тези думи гущерът подскочил,
ключа вземал и бързо се насочил
към портата желязна при юнака,
не искайки той дълго да го чака.
Изскърцала вратата и по̀врага,
прекрачил момъкът през прага:
„Добре дошъл!” цар Гущер рекъл,
и към юнака мигом се завтекъл:
„За добрината, що баща ти стори,
семейството ми вечно ще говори!
За моето дете тъжа горчиво,
не зная как е и дали е живо,
петнадесет години аз съм роб -
навярно тъй ще бъде до живот!”
„Кажи, къде ламя̀та да намеря?”
„На Долната земя, но се пази от нея,
защото лошо е ранена и фучи –
видях, че от езика ѝ стрела стърчи…”
„Но как до Долната земя да стигна?”
Цар Гущер лекичко премигнал:
„Ти виждаш ли поляната зелена,
от памтивека там се бият два овена,
Когато белият овен надвие,
тогава мракът вдън земя се крие,
но ако черният удари със рогата,
тогава месечина грейва в небесата.
Щом искаш ти ламя̀та да убиеш,
ще трябва черния овен да яхнеш,
но сбъркаш ли и белия възседнеш,
отдѐто си дошъл ще се завърнеш.”
„Благодаря ти дето ми отвори!”
най-малкият тогава проговорил,
навел се и верижката откъснал
и гущера от робство пуснал.
„Върни се при сина си в пещерата
и радвай се на свободата!”
„Ами какво ще стане със ламя̀та?”
„Тя песента ѝ вече е изпята…”
Цар Гущер със юнака се сбогувал,
към пещерата бързо отпътувал.
Тогава към полянката зелена,
където блъскали челата два овена,
отправил се юнакът и задебнал –
подскочил, черния овен възседнал,
земята под краката се разтресе -
на Долната земя овенът го отнесе.
Край на девета част!
Следва…
© Любомир Попов Всички права запазени
Гавраил - който чака, ще дочака приключенията на юнака. Благодаря и на теб!
Елица, радвам се, че отново си тук и следиш с интерес приказката! Едно голямо благодаря за постоянството!
Иржи, винаги ми е драго да те видя на страничката ми. Искрено ти благодаря!
Стойчо, във приказките, доброто винаги побеждава, за разлика от реалния живот. Дано да имаме силите да променим тази тенденция! Благодаря и на теб за постоянството!
Лина, благодаря и на теб!
Еси, благодаря за добрите думи!