Троха Божествен хляб
... дали защото дишам много леко
и ходя все по праведния друм,
живея си – без пукоти, без екот –
и никога не вдигам лишен шум.
И всуе думи нивга не приказвам.
Глупак ли срещна, с обич му мълча.
И хляба, който нося си на пазва,
споделям с вас на своята бохча.
На мравчицата сторвам път, да мине.
Трохичката навярно ѝ тежи?
След Мойсей избродих сто пустини! –
и спрях да вярвам на търчи-лъжи.
По старичкия метод "проба-грешка"
от стихове си вдигнах топъл свят.
Но мъката ми беше нечовешка,
че на света Човек не ни е брат!
Един ден, щом си тръгна от Земята,
все пак, не съм столетник – баобаб,
сторете път на мравчицата свята! –
тя иде ни с троха Божествен хляб.
© Валери Станков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубави божествени съвети, Валери. Дано хората да ги спазват.
-
Красива небесна поезия си написал. Лека, ефирна и чиста. И дълбока като сърцето. Посвещавам ти скромния си стих с възхищение!
Лей стиховете си
на Валери Станков
Лей стиховете си добри, Поете,
вървиш сред нас и цял от обич светиш.
По-лесно се живее с твойте думи,
светът е впрегнал всичките безумия
и иска да му бъдем подопечни,
но той е временен, а ние вечни.
Но ние сме родени с дух небесен,
животът земен, никак не е лесен.
Крилата ни прилежно ги подрязва
и мъчи се с лъжи да ни обяздва.
Но ние си летим, дори и ниско
и носим Бог в сърцето, топло, близко.
Лъжите до една си тъй приличат,
премазват ни, а уж че ни обичат.
Пълзят ни по душите и ни дращят,
а истината даже да сме спящи,
насън ще дойде, ще ни проговори.
очите ни за Бога ще отвори. -
"обич", но телефонът си има собствено мнение
-
Глупак ли срещна, с обич му мълча.
И хляба, който нося си на пазва,
споделям с вас на своята бохча.
Ти целият си обичал и мъдрост и безкрайна поетична вселена! -
Много човешко
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Възхитена съм!