Аз пребродих света, за да търся утеха
и при свои, и чужди намирах подслон.
С мен бедняк е делил хляб и дреха,
ала нийде не сетих мое място за дом...
И угрижен се лутах по неведоми пътища,
като Блудния син, пропилял дни и нощи.
Изживях във аванс свойто хилаво бъдеще,
ала вместо баща ми, майка даде ми прошка...
Вечно тръгвах от някъде сам.
Със ръцете в джобовете ужким,
но душата ми тегнеше, че не мога да дам
любовта, дето нося никому нужна... ...