Много е трудна тази борба,
прошка и обич, редом с лъжата,
как да приемем, че всяка душа
често по пътя крета горката.
Пада тя, става, влиза във грях,
/понякога може да се подхлъзне/,
своята истина крие от страх
да я разголи, да не измръзне.
Изборът наш е да бъдем добри.
Правото тяхно, да бъдем изтрити.
Да ни отхвърлят, без да боли,
да ни приемат, извън суетите.
Страшна, жестока е тази борба
що се развихря. Променя съдбата.
Сенките тъмни се вграждат в звезда,
мислите грозни се сливат с дъгата.
Доброто и злото - в смъртен двубой,
тъмно и светло са в схватка вековна,
каква съм аз - зрител, жертва, герой...
може би всичко, но не бездуховна.
© Таня Мезева Всички права запазени