Не се преглъща лесно тази любов.

Заседнала ми е като най-горчивия, а същевременно най-сладкия залък.

И знам, че няма да срещна не и в този живот.

Няма да имам друга такава!

И преглъщам малко по-малко,

Но все по нещо остава.

Спомен за ръце. За жадуващи устни.

А трябва да забравя.

Зная, че трябва!

Просто защото не съм по неговия вкус.

А аз всъщност така и не разбрах.

Какви ли жени той предпочита?

Веднъж ме пропъди като най-големия си грях.

А после ми каза, че аз съм неговото момиче

И въпреки всичко не мога да го преглътна!

Най-истинския, най-вълшебния мъж.

Онзи, дето ме накара да се чувствам жадувана.

Онзи, дето внесе смисъл в живота ми изведнъж!

Не, не се забравя лесно такъв.

Сигурна съм, че ме е омагьосал!

Бих извървяла и най-трънливия път,

Стига да го имам за мъничко още!

Автор: Полина Велчова