През портала на времето преминал в галоп,
но съвместил своето битие с наличната страст.
Престрадални поеми написал в трудни,
изящни моменти на устрем, самота и силни чувства.
Тежък избор в нашето съвремие.
Как е посмял Яворов да се впусне в този лабиринт?
Едва ли ще ни каже някой?
Такава е била съдбата му.
Неблагосклонна, объркана, страдалческа.
Мина и Лора са го стимулирали, но за какво?
Едва ли някой ще разбере истината?
Стихия над огнено зарево.
Ти не преставаш, поете наш,
и днес да ни удивляваш.
Трудна съдба.
Поклон.
© Симеон Пенчев Всички права запазени