Melanie (Елица Георгиева)
163 341
7.12.2017 г., 11:29 ч.

Трудния ми път... 

  Поезия » Философска
532 1 8

 

Трудния ми път…

 

                            на мама

 

Към детството ми водят две следи
и две очи, които ме обичат,
запазила съм всичко от преди,
по огнен начин спомените тичат.

 

Една любима майчина ръка,
преплела пръсти с моята сакралност
и всички нарушени правила,
с младежката магическа омайност.

 

Прекрасен глас останал вътре в мен,
нашепващ в полунощите нетраен
и ведра песен в идващия ден,
мистичен звън в душата ми безкраен.

 

Аз все така в смълчаното горя
и вярвам, че при мен ще се завърнеш,
в небесното невидима блестя,
и знам, че пак с любов ще ме прегърнеш.

 

Ще ме запази трудният ми път,
по-силна ще изляза най-накрая,
ще скитам пак аз волна по брега,
със който свързвам мислите за Рая.

 

А ти ще бъдеш моя светлина,
компасът ми изпълнен със надежда,
до тебе пак аз знам, че ще вървя,
душите ни в едно ще се процеждат.

 

04.12.2017г.
Елица

© Елица Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??