diesto (Данаил Антонов)
1039 617
9.08.2019 г., 20:37 ч.

Трябва! 

  Поезия » Любовна, Философска
735 5 3

Аз трябва да съм истински щастлив! 

Щастлив единствено със Тебе! 

Напук на хорските злини, 

в оставащото малко време. 

Защото мина половин живот, 

или, защото досега съм страдал, 

заради душѝ на жлъчни идиоти, 

съм вечно в положение - засада... 

Така, че този път не ще простя, 

ако Ти на мен не ми се случиш. 

Ще бъда лош до кръв и до смъртта, 

като ранено, злобно, изгладняло куче! 

На яд, през зъби ще проклинам, 

че някой някога си позволявал, 

от мойто имане да взима, 

и после нищо да не дава!... 

За Тебе всичко съм запазил! 

Събрах си егото и суетата. 

Преплюх сърцето си във пазвата, 

и сложих края на тъгата!... 

Да! Трябва да сме истински щастливи! 

И някак си да устоим пред всеки, дръзнал - 

да мрази туй що сляп е да не види, 

от грозното в душата си, замръзнала...

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??