21.08.2018 г., 15:08 ч.

Трябваше 

  Поезия » Друга
395 5 7
Спорът затвори очи.
Беше му домъчняло
за онези наши мечти:
край на едно, на друго - начало.
Изприказва се мъдростта,
с притча, за пукната стомна.
Имахме твърде много вода.
Жаждата ни бе скромна.
После жаждата - нямаше после,
а водата избликна от кожата
и потече в разплаканото носле.
Огорчението не ни разтревожи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
: ??:??