Трябваше да се родя преди век
и в онова морално време да живея.
Знам, животът не е бил по-лек,
но нямаше като сега да залинея.
Трябваше да се родя тогава,
когато все още е имало чувства.
И човекът не е търсил толкова слава,
а е искал и създавал изкуства.
Трябваше да бъда част от хората,
които не жалят съня, за да имат.
В тези моменти е сладка умората,
доволни от своето и чуждо не взимат.
Трябваше да пиша и получавам писма
от мъжа, когото най-много обичам.
Да споделяме една и съща съдба
и той във вярност, и аз да се вричам.
Трябваше да чувам силни думи,
по-тежки от най-тежкия камък,
а не някакви празнословни локуми,
които градят от сламата замък.
Трябваше около мен да са добрите,
които ми дават надежда, обич и сила.
Да не позволим да властват от злите
и всеки да чувства, че има закрила.
За жалост споделям новото време,
което за мен е страшен упадък.
Всичко хубаво тъне във бреме
и няма момент, който е сладък.
08. 02. 2023 г.
гр. Ракитово
© Айлин Мустафа Еврен Всички права запазени