Мисля си за теб,
плача през нощта.
Мислите са лед...
Как да го стопя?
Ти ме възроди,
даде ми крила –
в слънчевите дни
с тях да полетя.
Твоя бях, нали?
Твоето сърце...
В радост и беди...
Твоето врабче...
Вече съм сама –
слаба като звук.
Утре – през деня,
тръгвам си оттук.
© Димитър Драганов Всички права запазени