19.12.2014 г., 7:48 ч.

Трънче 

  Поезия » Друга
462 0 11

                                 Т Р Ъ Н Ч Е

                                                          

                                                        

                                                                         „ А за да се непревъзнасям поради

                                                                          премногото откровения, даде ми се

                                                                          мъченически трън в плътта, пратеник

                                                                          от Сатана, да ме мъчи, та да се не

                                                                          превъзнасям.”

                                                                                    

                                                                                       Коринтяни. Гл.12, стих 7

                

 

                          

                          

 

                         Този свят е безразличен,

                         противоречив, циничен.

                         Винаги е в черно-бяло.

                         Задушава ме изцяло!

                         

                         Сутрин  чакам изгрев златен,   

                         ала облак ми  е пратен.

                         Търся слънчевата диря,

                         не зад облак да се  крия...

 

                          Ако светлината хвана

                          ще лекувам свойта рана

                          и през пролетна градина

                          към целта си ще премина.

 

                         Често чувствам се богата

                         да живея във позлата

                         и способна за победа,

                         ала Бог на туй не гледа.

 

                         Нито сянка, нито слънце –

                         вложено е в мене трънче,

                         че когато се забравя,

                         да ме бодва да се справя.

 

  

                      

 

                              

                           

                     

                                      

 

 

 

                                                                            

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Марина, Сеси, Борислав, Исмаил, Дилян, благодаря на всички вас от
    сърце!Радвам се, че станахме приятели. Това е най-важното.
    Бъдете живи и здрави и много по-щастливи през Новата 2015 година!
    Амин!
  • Мога само да гласувам с две ръце за трънчето - за порива, за живота, за предизвикателството да се справиш! Браво!
  • Поздравления, Стойна!
  • Всеки има и трябва да има своето трънче. Истината е, че най - безгрешните имат цял венец от тръни.
  • Като песен е! Поздрави за позитивното стихче!
  • Много позитивно- трънче...!!!
  • Руми, Таня, Младен, Ангел - благодаря ви, приятели за позитивните коментари и високите оценки!
    Да сте живи и здрави и Весели Коледни и Новогодишни празници!
  • Привет ТОНИ !Хубав стих както винаги си сътворила. Стиха ти е много поучителен !Всички трябва да си носим трънчето !Но също и да го ползваме от време на време!!!Слънчев ден ти желая!!!
  • Никога личното благо не е било дълбинната и истинна цел в този живот. Лев Толстой, когото руската православна църква отлъчи от тялото си, защото той не признаваше божествения произход на Сина /но той, както и Ернест Ренан, не отхвърляше изключителността на моралното Му учение/, в края на живота си разви колосално учение за отказа от личното благо и за изграждане на 4-тото - духовно измерение, в което единствено можем да останем, когато животът на животното в нас приключи в останалите 3 измерения. Затова винаги, когато търсим личния си просперитет в този живот и искаме да се устроим с цената на околния свят, изграждайки своя микрорай в този макроад, т.е. искаме егоистично да се снабдим с лично благо, твоето трънче става извънредно важно със своите убождания, Стойна. За да ни сепва и напомня, че не сме на верния път!

    Поздравявам те за чудесното стихотворение - като идея и като реализация!
  • Чудесно е!
    Това малко трънче ни напомня че сме живи, че сме грешни.
  • Прекрасно е, Стойна!
    Във всеки един от нас трябва да има по едно трънче, което да ни бодва в тези моменти на превъзнасяне! Поздравявам те за това, как точно си описала света около нас!
    Пожелавам ти много слънчеви мигове и весели празници!
Предложения
: ??:??