Магичните слова на жарки "откровения" -
истини-полу или пък несъществуващи били...
насищат чувствените наши възприятия,
макар отново да се питаме: "Дали?..."
Във сивия ни ден те носят тръпки, но и стимули,
макар да знаем, че играта е на "обич и лъжа"
и целенасочено отново пак се впускаме
с надежда - този път да бъде Истинска Игра.
И ще изгубим, може би, отново битката -
"сърце и разум" - кой ще победи,
но важната за нас ще си остане тръпката,
(с надеждичка макар), че още живи сме, нали?
© Петя Кръстева Всички права запазени