Тухла в зида
На стария зид,
преди много лета
от майстор безимен направен,
сивее самотно
тухла една –
някак различна оставена.
С годините вече
поизлинял,
цветът на зида пак е светъл
и червенее,
и погледа спрял
пак стопля с вида си приветен.
И само онази
тухла една
с времето по-тъмна става.
И някаква странна
сила и власт
над целия зид обладава.
Бях малко дете
и помня - не щях
да вляза в градината даже,
и тухлата тъмна
поглеждах със страх,
все пак ако там се окажех.
Не знам кой така
зидът бе строил,
че тухла да сложи различна,
но втренчена в нея,
пропуснах, уви,
градината да заобичам.
А късно е днес
да сторя това –
там пълно е всичко с коприва.
Превземат зида
шубраци, трева –
различната тухла закриват.
Но с нея се скрива
и целият свят:
безсмислен, животът догаря.
Върнете ми тухлата,
различна по цвят –
без нея зидът се събаря.
© Венета Всички права запазени