Безсънните клепачи на човека
решил да стори някому добро,
затварят се смирени със утеха,
че може да заспива всяко зло.
Заблудата е живо доказателство,
че който има лоши намерения,
съдбата ще го съди за предателство
към Бога, дето дал му е рождение...
Уви, на мъченика му се дава
от мъката да черпи вдъхновение.
Наум във ъгъла да страда
и кротко да твори стихотворения...
А после да живее по калъпа
на сган от изродени нихилисти,
събрали безлюбовие във плът,
досущ като злокачествена киста!
Да диша под словесната лaвина
на чувства осъзнати и прозрения.
Разпни го - да крещят, макар невинен
от грешници да моли опрощение...
Но даже и в привидния му страх,
поетът не избира да мълчи.
От гроба си дори би станал прав
да каже всичко, дето ви боли...
Недейте да се ровите за камъни!
Мен с истини отдавна ме замерят.
С тях вдигнах за невярващите храмове,
поне да търсят Господ във неделя...
А моите клепачи от тревогата
склопят ли се в покой да ме заспиват,
унасям се с надеждата, че в хората
заблудата ми няма да е жива...
©тихопат.
Данаил Антонов
12.04.2024
© Данаил Антонов Всички права запазени