С обувки от стъкло,
роклята коприна,
сякаш не от земята си дошло,
Момиче, красиво като богиня.
Ние двама простосмъртни
отстрани седим –
излъчване, усмивка, грация –
с повишено внимание следим.
За мен си смях, любов, утеха.
За него си птица неуморна, захар и топла дреха.
Аз ще бъда винаги
емоционална и критична,
той пък ще приема всичко
пасивно, но не и безразлично.
Точно в тези наши странности
надълбоко крием
своята любов и дълбоки признателности.
С тях винаги ще успяваме да зашием
всяка рана, разкъсала крехката ти душа.
В досегашния ти път
все до тебе сме били,
искрено надявам се пак да ни дадеш ключа
и да не се страхуваш да ни казваш „Помогни!”.
Обръщайки страницата нова,
запази спомените най-добри
и се съсредоточи да изградиш основа,
да поставиш върху белия, непознат лист греди.
Бъди сигурна и безстрашна –
за нищо в живота си не съжалявай ти,
трупай всичко в някоя витрина прашна,
ще видиш как това като личност ще те доизгради.
Ти тази вечер на прелома
съзнателно изживей!
Не бъди поредната кокона –
просто излез, плачи и се смей!
И сянка на съмнение няма,
че ти ще си нашата Пепеляшка –
ще бъдеш по истински дама,
а не просто накипрена Чебурашка.
В училищния двор, в претъпкания бар
ти единствена ще блестиш,
със своята изтънченост и неповторимия си чар
всички до един ще упоиш.
Независимо, обаче, от прическата и грима
ти, за нас двамина,
ще бъдеш винаги такава –
просто неповторима!
* Стихотворението е написано за бала на моя приятелка, като е не само от мое име, но и от името на наш приятел, с който сме израснали и все още растем :)
© Габи Всички права запазени