Бог тихо, тихо тържествува,
щом във ума ти бликне светлина
и ведри мисли те спохождат
от сутринта до вечерта.
Бог тихо, тихо тържествува,
щом егото склони глава
и състрадателно ръка протегнеш,
за да изтриеш нечия сълза.
Бог тихо, тихо тържествува,
щом с радост разкриваш своята душа
и със смирение предлагаш
това, което имаш на света.
В такива мигове духът възкръсва
за непреходното, за любовта
и с всяка клетка осъзнаваш
как смисълът е във това;
в това да можеш да заплачеш -
дори с пресъхнали очи,
в това да можеш да обичаш -
дори когато много те боли.
В това Бог тихо да ликува
във твоите благодарствени сълзи.
© Татяна Борисова Всички права запазени