Намерих те, когато спрях да търся –
отгоре Господ сякаш те свали.
Изваял те е ювелирно с пръсти
и ти е дал купчина със стрели.
Стрела за сила и стрела за слабост,
стрели за удоволствие и страст,
стрели за ревност, за любов, за сладост,
стрели за отмъщение и власт.
Ала лъкът умишлено не даде
на теб, за да решавам само аз,
кога мишена тялото да стане
и от какъв нуждая се романс!?