Лежиш будна, разпиляна на ноти
и мелодията на душата ти мълчи.
Опитваш се да не мечтаеш,
но кой мечтите контролира?
И писък в гърлото напира,
да забрави душата сили не намира.
Аз те помня, но ти не ме помни!
Аз съм там, измежду хилядите песни,
но твойта музика за мен мълчи.
И всяка твоя нота, всеки твой ритмичен звук
болезнено напомня ми, че не си тук.
Твоята копринена мелодия е бряг,
но не мога да преплувам морето на своя грях!
Очи затваряш, нотите се композират
и мечтите реалноста допират.
Мелодията плъзва се навред
и ето, да не заспя, идва моят ред.
Ето, писъкът сковава се от мелодичен лед...
Душата ти простила ми е,
мелодията ти нотите открила е.
А, сега ти спиш като дете
и виждаш моето лице.
Не си простила, нали?
© Росица Саси Дамянова Всички права запазени