Ти често плачеше на моя гръб,
това разстройваше ни и двете,
но ето, че дойде денят,
в които даже нямаше и кой да
ме тревожи...
Но това е вече там някъде
в миналото, защото вече те няма...
И това ми липсва, няма кой дори
да ми каже новина, няма кой да
пролее и една сълза...
Всичко липсва ми, но най-вече
ти и твойте сълзи...
Защото ти беше нежна и добричка
и в същото време чувствителна,
но сега даже и няма кой да пролее твоята сълза!
© Ребека Иванова Всички права запазени