29.04.2010 г., 9:42 ч.

Твърде късно... 

  Поезия » Друга
697 0 9

Когато се науча да си тръгвам,

навярно ще е много късно.

Небето ще е свъсено и ниско,

а облаците ще разливат дъжд.

 

Когато се науча да си тръгвам,

навярно ще е много трудно.

И слънцето на сърп ще заприлича,

проболо облаците, мудно.

 

Когато се науча да си тръгвам,

навярно ще е много късно.

Ръждиво по комините на

къщите ще заблести.

 

Когато се науча да си тръгвам,

навярно ще е много късно.

Капчуците не ще да пеят,

а ще стоят като изгнаници на пътя...

 

Когато се науча да си тръгвам,

тогава ще е много късно...

Прозорците от ужас ще тъмнеят.

и ще наднича през тях самотата .

 

Ще ти предлага къшей хляб,

молитва, чаша вино...

И ще ме моли просто да остана.

Но едва ли?! Ще е късно само...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??