От първото ми влюбено желание
до днешната по навик, самота,
мъжа във мойто аз е оправдание,
невинното момче, че остаря...
И устните на хубаво момиче,
които ме изплашиха с пожара си,
прошепнали най-милото Обичам те,
по спомен още ме изгарят...
Изтича, като пясъка в часовник
копнежа, неузрял до към илюзия,
че мога да съм друг, а не любовник
душата си превърнал във контузия... ...