Има нещо героично
в ролята да си жена.
Странен трепет магнетичен,
чудото - да си жена.
Всекидневно се сражава,
свят възражда в святостта.
Митовете развенчава,
побеждава трудността.
Не е само домакиня,
не обича гръмките слова,
чарът просто си отива,
робува ли на правила.
Не е от екшъни - герой
или фантазийно създание.
Обича джаз и рокендрол,
обича простичко признание,
обича непрекършен цвят,
обича в хаос равновесен,
стреличка от Амурен свят...
Небето бди над нея...
Има нещо патетично
в името си... Тя...
© Мариола Томова Всички права запазени