Прилича на ято от птици политнали
над синьо-зелени, блестящи повърхности.
Прилича на приказки чудни небивали,
разказвани само на тези - повярвали.
Прилича на есенни листи отронени,
танцували с вятър немирник.
Прилича на притча в песен повтаряна,
запявана само от верен закрилник.
Прилича на мен, може би - фиала магнитна,
където откривам на душата си вятъра
и препускам с колесница на дните си.
Разказва не само на мене - повярвала.
© Мариола Томова Всички права запазени