Сънлива е...
прозявката ù - нежен лъх -
помахва на лятото с вятъра,
а от косите ù златожитни
вали роса...
Стъпките ù събудиха земята.
Бруленосна...
Тя - есента - оголи душата на гората...
© Антония Ичева Всички права запазени
Благодаря за коментара. Поздрави, страхотно е!