В мрака на нощта
щурци се чуват…
… и лунна светлина я осветява,
и тъжни мисли в главата ù нахлуват,
и я карат да се чувства няма.
Стои си неподвижна в мрака,
вкопчила пръсти в мократа трева.
Лежи безмълвно на земята,
загледана в една звезда.
По лицето ù сълза се стича,
последвана от втора, трета… и така…
Със все сила се опитва да извика,
но е твърде слаба за това.
И се свива в тревата,
с ръце обгръща своите колене.
Обгръща ги, сякаш за да предпази
от света единственото си сърце…
Дали ще е някога щастлива?
Това дори и аз не знам…
Знам само, че е там… макар и полужива,
разбита... чакаща го да го осъзнае сам.
© Съни Всички права запазени