Тя винаги се криеше сред ярка светлина,

проникваше в сърцата с лъчи от добрина. 

Не правеше раздори, не търсеше кавга,

с появата си гонеше мъгливата тъга.

Обичаше да сменя хармония - със страст,

спокойствие със вихър - създаваше контраст.

Даряваше крила, без повод - ей така,

заплачеше ли някой - подаваше ръка.

Не всеки я допускаше до своята врата -

но тя бе търпелива и чакаше нощта,

когато самотата излиза пак на лов -

да я прегърне нежно - тя, чудото - любов!