Запалка щраква,
пламък свисти,
хапва подадена цигара!
С въглен горещ, фаса гори,
както с очи, душите изгаря!
Обувки лачени,
с досада подритват
някакви сърца,
употребени, студени,
без пламък, с поглед пленен,
само за ритане стават!
Надува душите тя с плам,
пълни ги с дъх леден,
дъх на досада,
сластния бюст се извърта,
поглед пълзи,
без дъх те оставя,
търси сърце оцеляло!
Крачка натам и крак върху крак,
рокля пада нейде в кревата,
и изгубен в таз гръд, спира дъхът,
тяло излъчва аромат на наслада!
Нежна ръка, струи топлина
и сърцето при другите пада!
Кротко, с досада,
подритваш сърца!
И моето там в тълпата се мята!
Кратко изщракване, пламък в тъма,
огънче святкащо в нова цигара!
Друго сърце е готово сега
пътя да мине до купчината
тази в краката!
Максим Велков
© Максим Велков Всички права запазени