Усещах те самотна, неразбрана,
прикрила цветовете в теб.
А как копнееш да си разгадана,
без грам наложен ти стремеж!
Усмихваш се, а вътре в тебе
не спират да кънтят слова.
Разказват за безкрайни изневери
не плътски, а тези със душа.
Замлъкваш за пореден път самотна,
глъчта край теб е тишина.
И в тази джунгла невъзможна,
намираш кътче свобода.