Тя беше истинка като деня,
Тя беше чиста като роса.
Беше красива,
но не и горделива!
И един ден се случи изведнъж...
Изля се проливен дъжд...
Тя потопи се в нощта,
в тъмата на свойта самота.
Всички плачеха... искаха Тя да се върне...
Да стане и да ги прегърне.
Но Тя лежеше там... потънала в цветя...
В белия ковчег на свойта самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация