В бурята на времето ужасно
като Дон Кихот се бори сам.
Вярва в идеали, но напразно,
завист и омраза срещна там.
Черен вятър и смразяващ дъжд
блъскаха се в тебе ден след ден
и в капан попадна неведнъж
и от мъката бе угнетен.
Примиряваше се ти, когато
бурята внезапно, просто спря
и учуден гледаш горе жадно –
истинска дъга над теб изгря. ...