Тя е всички жени и е толкова хубава,
точно колкото трябва и сто пъти отгоре,
нощем става китара и изтръгва си струните,
да не би някой скитник да бълнува мелодия
и с ръждясали пръсти да помилва съня ù,
после тя да се сгуши в тая рукнала нежност,
а когато луната изтънее до съмване -
тя да псува по мъжки и да мрази сърцето си.
Тя е тези жени, затова пъди всичките
закъснели моряци с обещаващи устни,
тя е всички жени, но не е Пенелопа... и
ще си тръгне, преди Одисей да се върне.
© Рени Бакалова Всички права запазени