Тя беше цвете.
Тя беше страст.
Но накрая като ураган го помете.
Но накрая показа му власт.
Тя беше коприна.
Тя беше мила.
Но накрая така и не замина.
Но накрая така се беше озлобила.
Той беше камък.
Той беше непокорен.
Но накрая превърна се в пламък.
Но накрая товара бе огромен.
Той беше дар.
Той беше ценен.
Но накрая избухна пожар.
Но накрая наречен бе вреден.
Всеки с тежки думи другия посече.
Всеки със злоба се отнесе.
Всеки травми другиму нанесе.
Но никой извинявай не изрече.
© Penko Vasilev Всички права запазени