Когато към мен се обърна
с насълзени от болка очи,
сърцето ми мъка обгърна
и забравих за всичко преди..
Остана до мен тиха, плаха,
a аз нежно подадох ръка,
на която тя скрито поплака,
а сълзите - отмиха дъжда..
Тя разказа ми тъжна история,
от която се плаши до днес.
Замълча, после бързо повтори я,
ту с фалшива усмивка... ту без... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация