Когато към мен се обърна
с насълзени от болка очи,
сърцето ми мъка обгърна
и забравих за всичко преди..

Остана до мен тиха, плаха,
a аз нежно подадох ръка,
на която тя скрито поплака,
а сълзите - отмиха дъжда..

Тя разказа ми тъжна история,
от която се плаши до днес.
Замълча, после бързо повтори я,
ту с фалшива усмивка... ту без...

Тя е наранена от болезнени спомени
и с разбити мечти в крехко сърце,
а аз скрих си очите, прогоних ги,
за да не види, че плачат и те..

Тя не искаше нищо от хората,
освен да имат едничко сърце,
в което излишна е злобата
и да бъде човешко... поне...