tsveti4ka (Цвет)
198 271
12.06.2011 г., 11:34 ч.

Тя не чака, тя може сама 

  Поезия
624 0 5

Тук до мен е смълчана Тъгата.

Не усещаш ли колко е тягостна?

Гледа ме. И целува Луната.

Пали трепети луда и яростна.

 

И любовно се гърчи между полутонове.

Дъхът ù нагарча, наострено стягащ.

Погледите ù пуснаха своите корени.

А ти дебнеш я, сякаш я мразиш?!

 

И боли я. От толкова казани

празни думи, разголени в нея.

Истинските на друга са давани.

И въздиша. От спомени тлееща.

 

Толкова дълго ти се забави.

Тя не чака. Тя може сама.

Чувствата си към тебе намрази.

И с тъга не те иска сега...

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??