nattalia (Наталия Иванова)
22 34
1.08.2008 г., 23:26 ч.

Тя още чака 

  Поезия » Друга
978 0 11

В очите ù четеше се умора,
приведена бе някак плашещо дори.
Подпряна на високата ограда,
очакваше да види тез очи.

 

В лицето ù четеше се тревога,
която цял живот търпяла е без страх.
Сега ръцете свити са една в друга,
готови да простят най-страшен грях.


Сълзи се стичаха по сбръчканите бузи,
годините насякли я без капка жал.
Готова винаги за тях да служи,
душата тънеше сега в печал...


Извади смачкания лист от джоба,
написан някак бързо без душа.
Прочете пак отново тези думи
и тази скръб отново натежа.


Той няма да се върне, тя го знае,
военното писмо обгърнато е в тъма.
Но тя ще чака думите да чуе...
"Прибрах се, мамо, аз съм у дома!"

© Наталия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??