4.10.2012 г., 9:37 ч.
Tя, самотата!
Тя, самотата!
Тя в чашата ми тъга налива,
запълзява в душата крадливо.
Тя - самотата - сива,
e плашило в мене криво.
Тя ме изпива и вече съм празна.
Какво съм? Къде съм?
Илюзия – бяла и странна,
или по-тънка и от косъм.
Тя е страшна, уродлива,
плаши ме и прави нещастна,
малка и безкрила.
Тя в чашата ми тъга налива,
запълзява в душата крадливо.
Тя - самотата - сива,
e плашило в мене криво.
Тя ме изпива и вече съм празна.
Какво съм? Къде съм?
Илюзия – бяла и странна,
или по-тънка и от косъм.
Тя е страшна, уродлива,
плаши ме и прави нещастна,
малка и безкрила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мина Конарова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
