28.09.2010 г., 14:29 ч.

Тя, съдбата 

  Поезия » Философска
474 0 2
Довереница моя е съдбата,
обича ме - не ме обича,
но може да ме различи в играта
и аз на нея толкова разчитам.
И в своя орбита ме завъртява -
звезда ли съм или прашинка,
до мен е, може да ме разпознае,
и аз вървя след нея като сянка.
Стремление и пристан е - почитам я
и вярвам, че ще пази като стожер
Тя всеки дом със жал, когато скитам,
защото е безсмъртна, да, това го може.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
: ??:??