Като бездомно куче край мен
тича моята тъга неизмено.
Радостта ми се изгуби постепено.
Може би някой някога
ще ми върне радостта?
И ще бъда може би разбрана?
Може би сега е твърде рано?
И преди да изчезна като сянка в здрача.
Искам както някога от радост да заплача!
© Линна-Виделина Всички права запазени