26.03.2017 г., 14:18 ч.

Тъга 

  Поезия » Друга
1679 1 4
Тъга
Тъжа за мойте деца,
отдавна се чувствам така.
Да, те са ми в съня –
две момчета – мойте деца.
Не са до мен, но са с мен всякога,
с тях аз заспивам, сънувам ги, така:
палави, скачащи с усмивка на уста.
Далече са от Тате те сега,
така реши съдът и моята Съдба.
Останаха с майка си, бившата ми жена,
аз рядко ги виждах, отмъщението беше това. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Предложения
: ??:??