29.10.2008 г., 23:58 ч.

Тъга 

  Поезия » Друга
684 0 3
Този свят така лъжовен,
объркан, странен, разпилян...
поднася ти нектар отровен,
живот напразно пропилян...

Черна стая, дим  и прах,
ковчег отворен пак стои,
лице, но без следи от смях,
сърце, което болката в себе си таи!



В един тъп час по биология ми дойде музата да пиша и това е резултатът. :D:D:D:D:D Надявам се да ви хареса!

© Шматкъ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??