Тази есен е някак различна .
Не златее – сивее безлично.
Само паднали сухи листа
прошумоляват в краката ми.
В прегръдката на залези хладни,
самотни врабчета се реят.
Сякаш душата ми старее,
изпъстрена само с пастели.
Няма го, няма топлия вятър,
с пръсти да среше косата ми,
да седна притихнала на коленете му
и да напиша две-три весели строфи. ...