16.09.2016 г., 15:18 ч.

Тъгата на любовта 

  Поезия » Любовна
374 1 1

Усмивката ти ме озари,

когато бе до мен,

но облак слънцето скри

един тъжен ден.

 

Самотен съм в празна стая,

дъжд вън капе леко,

че напразно аз за теб мечтая,

че ти си тъй далеко...

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно е да...
    Но красиво и тази усмивка си струва тъгата.
    Хубава творба!
Предложения
: ??:??