25.11.2014 г., 16:51 ч.

Тъгувам те 

  Поезия » Философска
505 0 5
Тъгувам те, мое младо време,
когато с кифла и боза
и с крак във стремето
запрепусках за насам...
Всичко бе толкова различно
в онази безкрайна синева,
с романтичния вятър във косите
и песента на моята душа...
До времето...
когато ми се изплъзна стремето
и се превърнах във пешак
и нагазих сред проблемите ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Предложения
: ??:??